O tempora! O mores!
Това възкликнах и аз, когато прочетох следната статия във вестник “Монитор” от днес.
Гей сватбите са прекалена демокрация
Разбира се всеки вестник и всеки журналист има право сам за себе си да имат собствено мнение. Притеснителното в случая е, че критиката идва от един вестник, който се има за “прогресивен” и в който всеки ден можем да прочетем колко ретроградно, комунистическо и прочие е сегашното правителство на г-н Станишев.
Интересно ми е какво предизвиква този необуздан страх към гей-сватбите - старият довод, че “гейовете ще развратят и нашите деца” някак си не работи, при положение, че изследвания доказват, че дори децата, отгледани от гей двойки имат същото съотношение хетеро-/хомо-сексуални както и децата на хетеросексуалните двойки.
Можеби авторът на тази статия (който не е посочен във вестника) е трябвало да си направи малко труда да погледне какво предизвиква хомо-сексуалността. Защото има медицински обяснения (или хипотези).
Можеби същият е трябвало да си направи и труда да проучи, че по времето, когато Цицерон е изрекъл безсмъртната си реплика хомосексуализмът се е възприемал не само като нещо нормално, но и като по-висша форма на връзка между двама мъже. Така че в случая крилатата фраза се превръща в обикновено клише - използване на фраза извън контекста й.
Ако за Вас, госпожи и господа от в-к Монитор, сватбите между еднополови двойки, живели заедно в продължение на 40 години (както твърди снимката, публикувана в собствения Ви вестник) са неморални и израз на “прекалена демокрация” какво са тогава “звездните” сватби на Холивуд, които изтрайват по няколко месеца и са повече кампания за набиране на популярност, отколкото свещен съюз? И те ли са израз на “прекалена демокрация”? И ако да, къде трябва да бъде поставена границата? Можеби някъде там където Вие намирате причините да критикувате БСП, правителството и периода преди 1990? В отчаяния авторитаризъм и ограничаване не личната свобода и правото й на изразяване.
И за да не си помисли някой, че всичко това го казвам, понеже и аз съм хомосексуален, ще изясня, че не съм. И това могат да го потвърдят приятелите ми. Дори трябва да призная, че до много скоро щях да се съглася с авторът на тази статия. Но вече не. Не и откакто живея във Великобритания и мога да видя и оценя сам за какво става въпрос. Не и откакто имам приятели, които са хомосексуални, но не са извратени, глупави или неприятни. И не се страхуват и срамуват от това, че предпочитат мъже, които им позволява да са нормални и пълноценни хора.
Сред първите, които ще се възползват от новия закон, са 66-годишният Пърси Стивънс (вляво) и 78-годишният Роджър Локър, които съжителстват от 40 години.
декември 13th, 2005 at 16:51
И за да не си помисли някой, че всичко това го казвам, понеже и аз съм хомосексуален, ще изясня, че не съм. И това могат да го потвърдят приятелите, kogato potrebnosta ot tova da se opravdava dadaen 4ovek za poziciite si otpadne, togava i poroblemnata tema ne predstavlqva pove4e tema za razglejdane.
декември 13th, 2005 at 16:54
Честно казано в оригиналния вариант на позицията ми този параграф липсваше, но реших да го добавя, за да не реши някой, че защитавам позицията от моя собствена потребност.